си играли, след което
скарали се те.
Скарали се не за книжки:
кой от слънчевите нишки
златен кош да изплете...
Връхлетели урбулешки,
сборили се по момчешки,
блъснали глави...
В сълзи се облели цели.
Сълзите им полетели
над гори, поля, треви...
На земята умен мъж
този плач нарекъл ДЪЖД.
