Този щастлив период от детството, в който детето не се е научило нито да ходи, нито да говори и през по-голямата част от времето спи, отдавна привлича интереса на изследователите, които се опитват да разберат какво става в малките главички на представителите на човешкия род. Последните изследвания хвърлят известна светлина към вътрешния свят на бебетата и доказват, че всъщност те са доста по-умни, отколкото е прието да се смята.
През последните десетилетия невролозите изучаваха мозъка на малкото дете само в активно състояние, обръщайки внимание само на активността на различни области на този орган. И едва сега шведски учени най-накрая изследваха мозъка на почиващо дете и установиха удивителен факт: оказва се, че даже в полудрямка децата са способни да познават майките си и си мислят за храна. Оказва се, че по-скоро не сънуват.
Ако на мозъка на възрастен човек в спокойно състояние протичат от порядъка на 10 различни процеса, то те при бебетата са двойно по-малко – някъде около 5. Ръководителят на изследването доктор Франсон твърди, че е «доста несправедливо да наричаме мозъка на новороденото tabula rasa - напротив, даже по време на отдих той позволява на детето моторика, сенсорика, зрителни и слухови реакции». Учените и по-рано предполагаха нещо подобно, но се основаваха изключително на интуицията. Сега вече науката разполага с фактически доказателства, получени в хода на експерименти с участието на 12 бебета.
Както твърдят шведските специалисти, дейността на главния мозък на новороденото има практическа ценност, а не е просто един от етапите на развитие на психиката и интелекта. Всъщност именно процесите, които протичат в главите на бебетата по време на сън и отдих, им позволяват да познават своите майки по лице и по глас, а същи и да намерят майчината гръд за кърмене. Нивото на мозъчната дейност е толкова високо, че всъщност органът, който е само 2% от масата на човешкото тяло, поглъща 20% от цялата енергия, необходима за неговата жизнена дейност.
Изследването показало, че по време на отдих се изразходва по-малко енергия , отколкото в активно състояние. С други думи, на подсъзнателните процеси им трябва едва ли не повече «гориво», отколкото за работата на съзнанието.
Между другото бяха опровергани някои битуващи по-рано представи за мозъчната дейност на децата в най-ранно детство. И по-точно шведките учени не намериха никакво потвърждение на хипотезата за това че в бебешка възраст най-активно протичат познавателните процеси и че кърмачето, както никога след това, е открито за емоционално възприемане на околния свят. Детската памет принципно се отличава от паметта на възрастните с липсата на автобиографичния компонент, с други думи бебетата дълго време не помнят сами себе си – докато мозъкът им не достигне определена степен на развитие.
Шведските специалисти смятат, че тяхното изследване, въпреки че само по себе си е ценно, няма да даде представа за всички аспекти на работата на бебешкия мозък. Между другото, предполагат учените, именно в мозъчната дейност на кърмачетата и нейните отклонения от нормата трябва да се търсят зачатъците на такива тежки психически разстройства, като шизофрения и аутизъм.
----------------------------------------------------------------------------
През последните десетилетия невролозите изучаваха мозъка на малкото дете само в активно състояние, обръщайки внимание само на активността на различни области на този орган. И едва сега шведски учени най-накрая изследваха мозъка на почиващо дете и установиха удивителен факт: оказва се, че даже в полудрямка децата са способни да познават майките си и си мислят за храна. Оказва се, че по-скоро не сънуват.
Ако на мозъка на възрастен човек в спокойно състояние протичат от порядъка на 10 различни процеса, то те при бебетата са двойно по-малко – някъде около 5. Ръководителят на изследването доктор Франсон твърди, че е «доста несправедливо да наричаме мозъка на новороденото tabula rasa - напротив, даже по време на отдих той позволява на детето моторика, сенсорика, зрителни и слухови реакции». Учените и по-рано предполагаха нещо подобно, но се основаваха изключително на интуицията. Сега вече науката разполага с фактически доказателства, получени в хода на експерименти с участието на 12 бебета.
Както твърдят шведските специалисти, дейността на главния мозък на новороденото има практическа ценност, а не е просто един от етапите на развитие на психиката и интелекта. Всъщност именно процесите, които протичат в главите на бебетата по време на сън и отдих, им позволяват да познават своите майки по лице и по глас, а същи и да намерят майчината гръд за кърмене. Нивото на мозъчната дейност е толкова високо, че всъщност органът, който е само 2% от масата на човешкото тяло, поглъща 20% от цялата енергия, необходима за неговата жизнена дейност.
Изследването показало, че по време на отдих се изразходва по-малко енергия , отколкото в активно състояние. С други думи, на подсъзнателните процеси им трябва едва ли не повече «гориво», отколкото за работата на съзнанието.
Между другото бяха опровергани някои битуващи по-рано представи за мозъчната дейност на децата в най-ранно детство. И по-точно шведките учени не намериха никакво потвърждение на хипотезата за това че в бебешка възраст най-активно протичат познавателните процеси и че кърмачето, както никога след това, е открито за емоционално възприемане на околния свят. Детската памет принципно се отличава от паметта на възрастните с липсата на автобиографичния компонент, с други думи бебетата дълго време не помнят сами себе си – докато мозъкът им не достигне определена степен на развитие.
Шведските специалисти смятат, че тяхното изследване, въпреки че само по себе си е ценно, няма да даде представа за всички аспекти на работата на бебешкия мозък. Между другото, предполагат учените, именно в мозъчната дейност на кърмачетата и нейните отклонения от нормата трябва да се търсят зачатъците на такива тежки психически разстройства, като шизофрения и аутизъм.
----------------------------------------------------------------------------
0 коментара:
Post a Comment