Говорете с децата за секс без неудобство

Важно е да си дадем сметка, че интересът на децата към секса е напълно естествен и се събужда от биологичния им часовник. А той започва да тиктака не в тийнейджърска възраст, а доста по-рано

Използвайте удачния момент

Подходящ е всеки момент, в който в детското съзнание се е появил въпросът "откъде идват бебетата?" или пък мигът, когато сте заварили Вашия наследник да изучава сам себе си. Сексуалното просвещаване е непрекъснат и дълъг процес, който започва заедно с цулото опознаване на света в ранното детство и продължава цял живот.

Не измисляйте легенди

Не говорете на детето си за "птичките и пчеличките" и не използвайте завоалирани термини - това само ще го обърка, ще остане с впечатление, че темата е забранена и има нещо срамно.

Срамът

Притесненията как да говорят с детето си за секс са присъщи на много родители. Преодолейте ги - детето се притеснява не по-малко от Вас самите.


Малкото дете

Спокойно му разяснете защо се прегръщате и целувате с баща му - че това е една красива част от любовта, която се проявява по много начини. Покажете му, че разбирате неговия интерес към собственото му тяло, както и че това е напълно нормално.

Голямото дете

Не си мислете, че с провокиран разговор за секса ще събудите излишен интерес и активност: бъдете спокойни - грешките в секса идват не от сексуална просветеност, а по-скоро от невежество.
И запомнете основното: разговорът Ви с Вашето дете не трябва да се свежда само до въпроса "ползваш ли презерватив?". Важно е тийнейджърът ви да разбере, че при секса допуска някого и в душата си, а това никак не е маловажно. Нека да знае, че няма нужда да бърза - че е по-добре да се увери в чувствата на човека до себе си. И не пропускайте да му обясните, че първият път може да е разочароващ.

Няма точна рецепта

При всяко семейство разговорите за секса са различни. Ако десетгодишното ви дете се притеснява, оставете го просто да ви слуша. Или намерете някакви картинки, диаграми, видео-филм - винаги помагат. Ако искате, просто подхвърлете подходящата книжка на достъпно място. Не е лошо начало.

И ОЩЕ:

Изкуството да бъдеш родител - д-р Фицхю Додсън

Кама Сутра - Афоризми За Любовта

Домашен SPA салон. Детокс процедури у дома

101 Забравени Любовни Романи

Как да научим децата да мислят позитивно

"Мисли бяло и ще те стига бяло, мисли черно и ще те стига черно."
Векове след раждането на тази народна мъдрост квантовата физика успява да докаже, че

мислите ни се материализират, че мисълта, словото и материята са трите агрегатни състояние на енергията. На каквато честота мислим - на същата честота ще ни се случва мисленето. Как точно да научим децата си на това? Не е толкова сложно.


1. Ключът за трайното усвояване на каквото и да било в детството е забавлението. Запомня се по-лесно всичко, което е под формата на игра.

2. Вместо да казваш на детето си какво да не прави, казвай му какво да прави. Избягвай формулировките "не пипай", "не казвай", "не прави". Нека изреченията ти са положителни. Подсъзнанието ни има свойството да не чува не-то и се фиксира върху самото действие, независимо дали е забранявано или поощрявано.

3. Споделяй успехите си с детето. Показвай му колко е хубаво да се чувстваш доволен. Не послушанието, а подражанието е по-доброто средство за формиране на индивидуалността му. Ако мислиш позитивно и му показваш чудесния резултат от това, почти не е нужно да правиш друго.

4. Подскажи на детето си да си повтаря многократно серия от самоутвърждения: аз съм умен, добър, хубав и т.н. (не "аз не съм глупав" - подсъзнанието пак няма да чуе не-то и ще остане само думата глупав. Не е нужно детето да е убедено в твърденията. Количествените натрупвания водят до качествени изменения. Само няма да усети как е дошъл моментът, в който то вярва в тези утвърждения.

5. Подсещай детето си по-често да мечтае. Мечтите са витамините за нашия мозък. Нека си представя с най-малките детайли реализираната мечта. Все едно тя вече е факт. Нека усети с всичките си сетива (очи, уши, нос, уста, кожа) сбъднатата фантазия и да изрази изпитаната от това емоция. Последната е най-добрият мотив за действия, водещи до постигането й.

6. Дай шанс на детето си да твори. Каквото и да е - нека създава свой продукт. Това формира усещане за значимост и вяра в собствените умения и резултатност.

7. Участието и положените усилия са също толкова важни, колкото и постигнатите резултати, а понякога - дори повече. Поощрявай детската активност. Дори най-дребната.

8. Назовавай положителните му качества - децата не се раждат с готова самооценка. Мислят се за такива, каквито има кажем, че са. Изтъквай всички положителни прояви, дори ги повтаряй, нищо че някои са в миналото. Доброто самочувствие е най-сигурното средство за изкореняване на негативните мисли. Човекът с висока самооценка е добронамерен към другите и възприема и тях като такива. Този - с лоша самооценка - е враждебен към света и чувства и света такъв. Самоувереният човек по-често поема инициатива, рискува, действа, а това са главните фактори на успеха. А грешното действие е винаги било по-добро от греховното действие. Който повече опитва, повече и успява.

9. Не очаквай детето ти да е непрекъснато щастливо. Това не е равностойно на позитивно мислене. Добрият родител не предпазва от падане, а пръв превързва рани. Трудностите и болките са хапчето за неговото порастване, а позитивното мислене позволява скъсяване на моментите на болка и мъдрото им използване като поука. Чърчил е казал: "Песимистът вижда трудността при всяка възможност, докато оптимистът вижда възможността във всяка трудност!" Научи детето си да вижда ползата и от неприятните случки.

10. Остави детето си само да намира решения. Това вдъхва увереността - рецепта за удовлетворително живеене. Научи го, че няма проблеми, а има само решения на проблемите. При това решения, които в повечето случаи зависят от него. Хвали умението му да се справя само. Колкото повече хвалим едно умение, толкова повече то се развива.

11. Не драматизирай прекалено много болестите му. Поведение, което получава като награда повишено внимание, се повтаря. Тогава болестта може да стане средство за несъзнателна или дори съзнателна манипулация, която позитивното мислене изключва.

12. Стимулирай детската гъвкавост. Нека детето ти знае, че в различни ситуации печелившите реакции са различни. Понякога дори да отстъпиш, може да бъде печалба.

13. Насърчавай го да създава приятелства. В този свят трудно се оцелява без близки, без подкрепата на съмишлениците. Колкото по-добре са уменията му да общува, толкова по-успешен ще е животът. Човекът е устроен така, че всичките му потребности зависят от другите. Нека знае как да контактува с тях.

14. Научи го да уважава и приема тялото си. Все пак то е седалище на нашите чувства, емоции и сексуалност. Не бива да ги пренебрегваме, защото те са наш съюзник в търсенето на щастието.

15. Обичай детето си! Вярвай в него! По-големи уроци по позитивизъм от любовта и вярата няма. Обичаният човек вярва в качествата си, в щастливото си бъдеще.

Има само две абсолютно трайни неща, които можем да завещаем на децата си, според Ходинг. Едното са корени, а другото - криле.
Всяка секунда, през която живеем, е нова и неповторима за вселената, миг, който няма да се върне... А на какво учим децата си? Учим ги, че две и две прави четири и че Париж е столицата на Франция.
А кога ще започнем да ги учим и на това, какво представляват те самите?
Трябва да кажем на всеки от тях: Знаеш ли какво си ти? Ти си истинско чудо. Ти си неповторим. През всичките изминали години не е имало дете като теб. С твоите крака, ръце, сръчни пръсти, с начина, по който се движиш.
Ти можеш да станеш Шекспир, Микеланджело, Бетовен. Имаш сили за всичко. Да, да, ти си истинско чудо! И когато пораснеш, ще можеш ли да нараниш някого, който също като теб е истинско чудо?
Ти трябва да работиш — ние всички трябва да работим, за да направим света достоен за децата му.  

И ОЩЕ:

Тайни за красота от цял свят...

Хиперактивно дете - няколко практични съвети за родители

Любими Детски Приказки и Филми - Гледай Онлайн

Кърменето е полезно за майката 

Хиперактивно дете - няколко практични съвети за родители

Специалистите дават няколко практични съвети в помощ на родителите с хиперактивни деца.

Привлечете вниманието му.
Преди да дадете инструкции - изключете телевизора,
използвайте по-често името на детето, гледайте го в очите, говорете ясно и спокойно.

Дайте му пространство и свобода.
Осигурете  му по-голяма детска стая с по-малко неща за чупене и събаряне. През уикендите и отпуските почивката му трябва да бъде активна - с повече излети или разходки в парка.

Игрите помагат.
Конструирането и реденето на пъзели стимулират концентрацията, а игрите с топки - развитието на координацията. Блокчетата за оцветяване също помагат за съсредоточаването. В началото детето ще излиза от очертанията, но с времето ще започне да ги спазва.

Бройте до три.
Ако детето вземе чужда играчка, кажете му: "Пепи, моля те върни куклата на Яна. Броя до три. Едно..., двеее(вече с по-заплашителен тон), ....три..."

Похвала и възнаграждение.
Хвалете детето, когато слуша и изработете схема за възнаграждаване. Например не прекъсва майка си, докато тя говори по телефона и успява да го прави цяла седмица. Детето получава нещо, което е искало - например половин час повече игра навън.

Спазвайте ритуали.
Ставане по едно и също време, закуска, детска градина, вечеря, пирказка за лека нощ, лягане.

Всички се съобразявайте с правилата.
Баби, дядовци, лели и други роднини и познати, които понякога гледат детето, трябва стриктно да изпълняват правилата, установени от родителите.

И ОЩЕ:

Музикална терапия за детето

Как ще изглежда вашето бебе? - Онлайн Генератор 

Сладки Бебета и Кисели Лимони

Приказки За Малки И Големи - Гледай Онлайн

Дневен режим за вашето бебе

Споделяне

Много майки с първо дете са раздвоени: дали да вкарат живота на новороденото от първите дни в рамките на строго разписание, или да се доверят на неговия биологичен часовник?
Какво е всъщност за бебето 24-часовият график? На първо място той му осигурява състояние на стабилност, усещане за защитеност, твърдят педиатрите. Режимът маркира ориентирите в света, в който то попада, напускайки уютната майчина утроба. Първите 3 месеца са за него период на приспособяване. През това време дете и майка се настройват на една и съща вълна. Постепенно неговото поведение и нейната ответна реакция се оформят в конкретет режим.
След 3-ия месец малкият човек започва да проявява активен интерес към околния свят, в който са мама, татко, баба и дядо, креватчето, играчките и т.н. С постепенното възникване на нови потребности трябва да започнат плавните промени в режима. Една от тях е отделянето на все повече време за игри и общуване с околните.

Сънят

Често най-сложен за родителите се оказва преходът от 2-кратно към 1-кратно спане през деня. Вариантите са два: съобразяване с детските нужди или със строг режим, независимо дали има или не ясни сигнали за потребност от сън.
Насилствените опити за приспиване не са най-доброто решение. Много често те са безрезултатни и изнервят както бебето, така и майката. Практиката показва, че едни деца са по-сънливи, други - по-активни в бодърстването, което в крайна сметка не се отразява на цялото им физическо и психическо развитие. Всичко е въпрос на индивидуалност. Майките и бащите трябва да знаят, че техният потомък е уникален. Не бива да бъде сравняван с никого и набутван насила в някакъв калъп.

Храненето

Спорен въпрос е кога и колко да яде детето. Мненията в случая се разминават. Едни специалисти държат храненето да е по строг график, други допускат пълна свобода. Трети - пирвърженици на златната среда, съветват броят на храненията да бъде съобразен с възрастта. И още: след кърмаческия период, когато в менюто започнат да се включват различни нови съставки, да се осигури разнообразие от полезни за растежа и развитието храни. Ако на закуска детето е яло малко, тогва не е повод за тревога - ще си навакса с обяда. Но само при условие, че се избягват междинните хранения.
И един най-общ съвет: всяка майка интуитивно усеща кое е най-доброто за детето й. Доверете се на вътрешното си чувство и няма да имате проблеми.

Как да спрем сълзите?

Всички родители искат да отгледат спокойни и уравновесени деца. Но това не става с магическа пръчка, а с търпение и спокойствие. По всички достъпни му начини малкият човек се старае да покаже какво иска. Бедата е та, че майката (баща, баба, дядо) невинаги разбира тези сигнали. Мисли си, че щом детето е сухо и сито, гласът му не трябва да се чува. Ако ревне посред нощ, започва да гадае за причината и се чуди как да постъпи. Да го остави да плаче или да го вземе на ръце? Дали нещо не му е наред, или просто капризничи?
В подобна ситуация първото условие е тя самата да не нервничи, каквото и да й струва това, защото детето е като лакмус за нейното настроение. Раздразнението й му се предава, то още повече се изнервя и плаче. Правилното поведение е първо да се установи коя поза му е най-удобна. Известно време може да бъде повържано вертикално, той като има вероятност да го измъчват газове, натрупани в коремчето. Ако не се успокои и продължава да се извива, добра позиция е полагането в хоризонтално положение върху майчината ръка. Майката може да се пробва да го притисне към себе си откъм гръбчето, полагайки ръка върху коремчето му. Смяната на позите трябва да бъде плавна, без резки движения, за да не се изплаши и да започне да истеризира още повече.
Наместено в подходяща поза, то ще доуспокои при монотонното поклащане от едната страна на другата заедно с майката под тихия съпровод на приспивна песен. Така по-лесно ще се засъни отново. Някои деца обичат лекото потупване по гърба, напомнящо им сърцебиенето в майчината утроба, където са се чувствали комфортно.
Типична родителска грешка е, когато детето плаче, да бъде друсано върху протегнати напред ръце. Независимо дали има наистина някакъв проблем, или лее сълзи само защото иска компания, то трябва да се чувства защитено, за да се успокои. Спре ли да плаче, не бива прибързано да се връща обратно в креватчето.
Опасност от разглезване, както смятат някои родители, няма. Напротив, подобно грижовно отношение на този най-ранен етап от развитието на детето е гаранция за уравновесения му и спокоен характер в бъдеще.

Време е за гърнето!

Детските психоневролози дават няколко просит съвета кога и как да се приключи с памперсите. Според тях детето може да започне да се приучва да ходи на гърне от 8-12 месеца. Обучението е индивидуално, може да продължи от няколко дни до няколко месеца.
За да бъде интиргуващ, хигиенният атрибут трябва да е ярък на цвят и да стои на видно място. Няма нищо лошо, ако на детето му се прииска да поиграе с необичайната "играчка". За целта обаче се налага винаги да се поддържа в изрядна чистота. Гърнето трябва да е удобно и устойчиво, за да не предизвиква дискомфорт. Ако бъде поставено в банята, кътчето може да се оформи с весели пъстри картинки, създаващи настроение. Така задоволяването на физиологичните нужди ще бъде асоциирано с нещо приятно.
Не го заставяйте на всяка цена да стои на гърнето до постигане на резултат. Дори и възрастните понякога имат лъжливо усещане за нуждата от тоалетна и посещението в нея завършва без ефект.
Следете внимателно за характерните външни симптоми - мръщене, присвиване и т.н., и го сложете в такъв подходящ момент. Хвалете го за всяка "работа", свършена там, където трябва, а не в гащичките. Но не го и ругайте, ако се напишка или наака. Всичко идва на мястото си с търпение, спокойствие и грижовност.


Детето не иска да спи - създайте му навици!

Направи проект за бебешка стая онлайн

Чистенето по време на бременност може да увреди плода

Страничка за малки и големи

Когато детето ни го е страх да зададе въпрос в училище

Когато търсят помощ от преподавателя, учениците обикновено подобряват успеха и самочувствието си. Децата, които са уверени в своята компетентност, не се боят да задават въпроси в чес. Те по-малко се тревожат, че могат да станат за смях пред съучениците си. Именно децата, котито се нуждаят от помощ, се притесняват да попитат. Обяснете на вашия ученик/ученичка, че задаването на въпроси в час не е знак за неспособност и че това ще му помогне да добие повече знания и умения. Срамежливото дете има нужда от деликатно убеждаване: "Хайде да направим списък от няколко въпроса, които би могъл/ла да зададеш на учителката си." Или: "Спокойно помоли госпожата: "Бихте ли повторили това, което току-що казахте?"

Из книгата "Нека поговорим - родители и деца" от Пол Колман на ИК "Кръгозор"

--------------------------------------------------------------
Весел Тийн Речник За Родители

Деца онлайн - Национален център за безопасен интернет

Смях От Класната Стая – Ученически Изцепки

Психология На Проблемната Любов

Тинейджърът се е провинил - Трябва ли да го накажем?

Може би изглежда неловко да санкционираме подрастващите ни син или дъщеря, когато не слушат, но всъщност това е полезно за тях. За да им покажем, че в реалния живот всяко тяхно действие има последствия.

Формулирайте ясно забраните

Тийнейджърът винаги проверява докъде може да си позволи да наруши изискванията ни. Например, казано му е да си дойде в 22 ч, а той се връща в 23 ч. Ако не реагирате на това, следващият път ще се прибере в 24 ч. Младежът/девойката има нужда от ясно формулирани забрани и трябва да знае, че ако не се съобразява с тях, ище има последствия. Всъщоност, когато наказанието е справедливо, подрастващият изпитва облекчение. Той е по-скоро разочарован, ако извършената от него глупост не бъде съответно отбелязана, защото това означава безразличие.

Как да постъпите, когато се провини

Разбира се, не можете да го наказвате като малкото дете, като го лишаватте от десерт или го пошляпвате. Ето какво съветват психолозите:

Не отправяйте лъжливи заплахи

Ако сте казали, че ще има санкция, трябва да я изпълните. За младежа или девойката няма нищо по-лошо от родител, който не държи на думата си и никога не осъществява заканите си. В такъв случай рискувате да загубите доверието на вашия тийнейджър.

Обсъдете заедно наказанието

Поговорете с провинилия се подрастващ. Може да го попитате: "Според теб какво ти се полага за това, което направи?" С изненада ще установите, че тийнейджърът е много строг към себе си. Той наистина се нуждае от съдействие, с което да изкупи грешката си.

Не го наказвайте, когато сте гневни

Излишно е да крещите на тийнейджъра, че няма да хходи на море през лятото или че му спирате джобните пари чак до пълнолетието. Това не е сериозно и най-вероятно няма да го направите. Другтият погрешен подход е да проявите инат, като настоявате за една несъразмерна с провинението санкция. Така постъпвате обикновено когато сте гневни от неговата постъпка и трудно се контролирате. Затова изчакайте да се успокоите и тогава преценете как да постъпите.

Искайте от него да поправи грешката си

Ако синът ви е повредил оградата, като се е блъснал в нея с колелото, накарайте го да я поправи. Дори и провинението му да не е свързано с разрушаване на вещ от семейното имущество, е добре да го компенсира с полезно дело. Това може да е подстригване на тревата в градината на вилата, пребоядисване на гаража и т.н.

Не налагайте двойна санкция

Той е направил своята беля, а вие му спирате джобните пари, забранявате гледането на телевизия, заключвате велосипеда...Не е ли много за едно провинение? Санкцията трябва да е пропорционална на допуснатата грешка. В противен случай рискувате да не намерите с какво да го накажете за някоя наистина голяма беля.

Важното е да не го унижите

Ако започнете да разказвате на всички какво е направил вашият наследник, това ще го накара да се почувства засрамен. Още по-неприятно е да му се подигравате, което само ще го нарани. Не е необходимо също така да напомняте два месеца по-късно на тийнейджъра, че след като се е провинил, не заслужава маратонките, които сте му купили. Санкцията е нужна именно, за да се приключи случаят. Защото чрез нея той поправя резултата от своето неправилно действие, докато унижаването излишно засяга личността.


Весел Тийн Речник За Родители

Деца онлайн - Национален център за безопасен интернет

Смях От Класната Стая – Ученически Изцепки

Психология На Проблемната Любов

Детето не иска да спи - създайте му навици!

Споделяне




Специалистите съветват:

1.Създайте правила

Трябва да има точен час, в който детето си ляга. Но не подсещайте малчугана, че е време в последния момент, докато гледа телевизия или си играе. По-добре половин час преди времето за спане му припомнете, че този момент наближава.

2.Не наказвайте детето, като го изпратите да спи

Така то ще започне да свързва времето за сън и самият сън с негативни емоции и ще има проблеми всеки път, когато дойде време за спане. Най-добре му прочетете приказка, поговорете си, не пропускайте и целувката за "лека нощ". Можете и да му обясните защо сънят е толкова важен за здравето.

3.Внимавайте какво яде и пие

По-тежките, мазни храни, сладките, напитките със съдържание на кофеин - всичко това може да е причина детето да не заспи лесно и сънят му да е неспокоен. Чаша мляко с лъжичка мед е изпитано средство за добър сън.

4.Създайте подходящите условия

Стаята не бива да е нито твърде топла, нито пък хладна. Хубаво е температурата на въздуха да е с 2-3 градуса по-ниска от обичайната дневна температура в дома. Не е добре в стаята да влизат прекалено много светлина или шум.

5.Самостоятелна стая

Ако детето се страхува да заспи само, много родители решават проблема, като го пуснат в тяхната спалня, но този вариант не е препоръчителен. Вместо това можете да оставите вратата на детската стая отворена за малко. Така, докато заспива, хлапето ще чува например как миете чиниите или си говорите със съпруга си и ще знае, че не е само и вие сте наблизо. Можете да поседите малко на леглото до детето, но не и да го чакате, докато заспи.


Обичаните деца са по-отзивчиви и послушни

Деца Онлайн - Национален Център За Безопасен Интернет

Храненето и костната система на децата

Страничка За Малки И Големи