Подготовка на гърдите за кърмене и предимства на майчината кърма

Веднага след забременяване в гръдните жлези на жената започват изменения. Налични са и субективни усещания - напрегнатост, чувство на пълнота и опъване. Ареолите се пигментират по-интензивно, зърната стават по-чувствителни и еректилни. Жлезистият паренхим разраства. Всички тези промени са свързани с подготовката за предстоящото кърмене. Още в най-ранна бременност при внимателно изцеждане от гръдните зърна изтича леко опалесцентна течност, а по-късно и през първите 2-3 дни след раждането по.гъста от мляко и жълтеникава на цвят течност, наричана колострум.
Напрегнатостта на гърдите е свързана с лимфния и венозен застой. Два-три дни след раждането се установява млечната секреция - важен феномен в следродовия период. В някои случаи телесната температура на родилката може да е малко над нормалната, но не бива да бъде над 37,5 - 37,8 градуса. Не е правилно да се говори за "млечна треска".
Като се имат предвид често появяващите се след раждането заболявания на гръдните зърна и жлези, необходимо е всяка бременна жена да се погрижи за подготовката им за предстоящото кърмене. Тя се извършва по указания на лекаря и акушерката в женската консултация. Състои се в следното:

1. След ежедневно измиване до кръста и подсушаването гръдните жлези се излагат за 10-15 мин. на чист въздух и слънце, зиме в топла проветрена стая, а лете при широко отворен прозорец.
2. Коричките, които понякога се образуват върху гръдните зърна, трябва внимателно да се отрстраняват с памук, напоен в преварена вода.
3. Два пъти на ден гръдните жлези да се измиват с топла вода и сапун, придружено с лек масаж и изтегляне на зърната и да се избърсват със суха чиста и добре изгладена хавлиена кърпа.
4. След шестия месец мерките за подготовката на гръдните жлези трябва да бъдат по-системни. Доскорошните препоръки за масиране на гръдните зърна с глицерин и спирт се оказаха не много благоприятни. Спиртът изсушава нежната кожа на зърната и с това улеснява напукването й. Най-доброто средство е системното им разтъркване с парче от груб памучен плат или хавлиена кърпа, напоена в обикновена хладка вода.
5. Целесъобразно профилактично средство против рагадите е провеждането през последния месец на бременността серия от 15-20 сеанса с кварцови облъчвания- Те съдействат и за образуване на необходимия за плода витамин D3.
6. При плоски и хлътнали гръдни зърна след масажа се препоръчва изтегляне на зърното с 2-3 пръста. Това се прави 2-3 пъти дневно, по десетина изтегляния на сеанс. Тази манипулация е противопоказна при предшествуващи аборти, когато съществува заплаха за преждевременно раждане. При силно хлътнали зърна се употребява помпа, а след това се изтеглят и се разтъркват. Подготовката на такива гръдни зърна изобщо е по-продължителна и се порвежда под контрола на лекаря от женската консултация.

При всички процедури върху гърдите бременната може да извършва, след като старателно е измила ръцете си с вода и сапун.
През цялата бременност жената трябва да носи подходящ по размери и направен по възможност от по-груб памучен плат сутиен, който да поддържа повдигнати гърдите. Вредно е както отпускането, така и притискането на млечните жлези.
За предпазване от възпаление на млечните жлези (мастит) у кърмачката трябва да се създадат навици и да се полагат строги грижи за гърдите:

1. Преди всяко кърмене кърмачката трябда да си измива ръцете с вода и сапун.
2. Преди първото закърмяне, което се прави на 6-12 час след раждането и преди всяко последващо кърмене, гърдите трябва да се измиват с топла вода и сапун. Зърното се почиства с памук, натопен в перварена вода.
3. Кърменето да става през определени интервали - 3 часа за доносените и 2.5 - 2 часа за недоносените дец
4. Времетраенето на кърменето да не продължава повече от 15-20 минути. Ако детето заспива с гръдното зърно в уста, трябва да се събужда.
5. Кърменето да става последователно: единия път от едната, а следващия път от другата гърда.
6. Детето да се държи хоризонтално към гърдата, така че да тегли равномерно от всички участъци, а не по-силно от някой участък, защото там се образуват кукнатини на покривния епител (рагади).
7. Когато се налага изцеждане на гърдите, това да не се върши грубо. С чисти ръце чрез ритмични движения в областта на каналчетата, под ареолата, гърдата да се притиска с палец и показалец към основата и да се отпуска. Млякото да се изцърква без малтретиране на гръдния паренхим, а и самото зърно да не се замърсява.
8. Останалото мляко след кърмене на детето да се изцежда, след което зърното се измива и подсушава с марличка или памук.
9. Докато се установи равномерна млечна секреция, да не се приемат много течности. Храната да не е обилна, но да бъде богато витаминозна ( А,С).
10. В случай на обилна млечна секреция се препоръчва гръдните жлези да се повдигат с удобен сутиен или чрез триъгълни кърпи.
11. При трудно изцеждане на гърдите да се употребяват помпи, задължително стерилни.
12. Ако се появят и най-малките признаци на мастит, кърмачката трябва незабавно да се консултира с лекар.

Много от родилките не обичат да бъдат обвързани с кърменето в определени часове. Някои жени предпочитат след раждането да преминат към смесено или изкуствено хранене на детето.
Важно предимство на майчината кърма е, че тя има благоприятния състав и отговаря най-добре на особеностите и хранителните нужди на кърмачето. Майчиното мляко е идеална храна за малкото дете. То съдържа в най-подходящи пропорции всички необходими на бебето вещества - захари, белтъци, мазнини, минерални соли, витамини и други. Те са в такъв вид, че се всмукват бързо, лесно и без остатък. Хранителните вещества в майчиното мляко спомаат за бързия растеж на кърмачето.
Майчината кърма е най-добре усвоимата и най-лесно смилаемата храна, не изисква специално приготовление, има топлината на тялото, не съдържа бактерии, което трудно се постига при изкуствените храни. Тя има високо съдържание на защитни тела и предпазва кърмачето от някои заболявания. Защитните сили на дете, хранено с майчина кърма са по-големи, отколкото тези хранени с нейните заместител. Дете, отгелждано с майчина кърма боледува по-рядко и по-леко, въобще заболеваемостта е по-ниска. Благодарение на майчината кърма бебето има по-добър имунитет.
Майчиното мляко съдържа вещества, които потискат развитието на причинителите на някои заболявание като детски паралич, грип, енцефалит, чревни инфекции. Естествено хранените деца по-рядко боледуват и от анемия, рахит, хиповитаминоза и други недоимъчни заболявания, не са застрашени от перхранване, затлъстяване, обменни нарушения.
Кърменето способства за по-бързото обратно развитие на матката в послеродовия период.
Естественото хранене има също така и важното пердимство да създава непрекъснат чувствен контакт между майката и детето.
Това има огромно значение за нервно-психичното развитие на детето. При всяко кърмене майката общува с детето си и това създава у него положителен емоционален тонус. Със своята усмивка и говор, майката го предразполага към радостни емоции, къз издаване на звуци, а по-късно и срички. Естествено храненото дете е по-жизнерадостно, по-оживено, по-подвижно. То прохожда и проговаря по-рано отколкото изкуствено храненото дете. Теглото и ръстът му винаги са в границите на нормата.
Затова кърменето е естествен дълг на всяка майка.

Какво трябва да знаем за женските гърди

Най-добрата система упражнения за отслабване

Лицето - вашият здравен картон